О, колко трудно сам ще се намеря
във тялото със мойто име!
Не бъда ли от утре и от вчера,
то днеска няма да ме има.
Дано успея сам да си оставя
едно дръвче и малко думи,
когато моят стих ще се заравя
наесен в падналата шума.
И пак да чакам другата предпролет,
все тъй, с едничката надежда,
че някога не зимната неволя,
а стих кокичето ще свежда.
Copyright © 2010 Vladimir Levkov.All rights reserved.
Designed by Lilyana Levkova and Lora Mihaylova.
